Здравей ,
Аз съм привърженик на старата школа , тази на протокола и портокала ( с часовников механизъм ) , и вярвам , че отношенията между хората , за да взривят залежите от мързел и тъга , които са им вродени , трябва да започнат със запознаване . Приятно ми е да се запознаем, дори и виртуално. Много заобикалящи ме мислят , че имам леки отклонения в психиката . Но аз мисля , че няма на света човек , който да няма патологични отклонения в психиката . Самият факт , че сме живи хора ни прави в някаква степен луди . Стресът от съществуването неизбежно влече леко или по - тежко откачане , няма как да бъде . Въпреки това за оцеляването на човечеството е много важно да не се бомбардираме непрекъснато , също както е необходимо изцяло да се въздържаме от разбиване на самолети , пълни с пътници , във високи сгради . Следователно агресията и скръбта трябва да бъдат държани в разумни граници . Ако много ти се иска да се самовзривиш , направи го на някоя полянка в гората , няма нужда да е в претъпканото метро , а най - добре се отпусни малко и погледни по - лежерно на живота . Ще видиш , че има доста неща , заради които си струва да не се самовзривяваш - груповия секс , ходенето на кино , пиенето на кафе в дъждовен следобед , правенето на изкуство . Аз заради това пиша . Така поне мисля .
Оп , раздрънках се много . Въпреки декларациите ми , се разприказвах , без да се представя . Не е добре , защото ти вече си го направил . Читателят си личи по това , което чете , там е вграден образът му като сянка на мома в старите мостове - виждам те в блога ми , сякаш си ми дал семейния си албум : със сигурност знаеш разликата между естествено русата коса и оксиженираната такава , клюкариш умерено , харесваш кучета , по - големи от котки , пееш с цяло гърло , макар и фалшиво , ако се наложи псуваш като хамалин , не би се замислил да похарчиш последните си пари за книга ( естествено , за да можеш да цитираш после нещо от нея и да те мислят за умен ) , знаеш , че евтиното е скъпо , че полуфабрикатите са вредни а здравето , че трябва да работиш , за да си окей , защото няма нищо приятно да ти падне като епифания , за да озари живота ти , знаеш , че лесноразбираемото понякога е адски едностранчиво и глупаво мнение , не вярваш в утопии , знаеш , че живеем в консуматорско общество и цениш качествените продукти и не цениш излишните боклуци , овладяваш изкуството да бъдеш собствен и изпълняващ молитвите си Бог , скъсваш си задника , за да оцелееш , понякога се тюхкаш , че не си емигрирал от кочината , но винаги си обичал и обичаш живота както беше казал Александър Геров : ” Обичам те хищно като паразит ” . Също като мен .
Аз . . . И аз като теб знам ,че живота ритва в задника всеки , които сладко дремуца под сянката на безметежното минало ; не търпя бледи копия на западни издания и глупаци ; никога не влизам в кръчма , на която пише ” кухнята на мама ” и не вярвам на никой , които ми казва ” никога “. Всичко това ми напомня онова клиширано ” Ар ю толкин ту ми ? ” . Ще прощаваш , за което . Като се изключи фактът , че да напиша това въведение се поставям в незавидната позиция на псевдо - проповедник или такъв някакъв ( примерно хотелски хоп , които със самодоволна усмивка приканва гости , или енергичен ром , които по изключение настоява през цялото време , че ” тука има ” ) , най - сериозното ми престъпление е , че не успях да изясня колко ярост , радост и нерационалност бяха и са необходими за създаването на този блог . Оправданието на това писане , тъй бедно откъм аксиоми , е , че авторката му просто желае да открие баланса между фактологията , настоящето и печатното иху - аху , на което ти си част от смаяната аудитория . Сега аз се поуморих и смятам да спирам .
Впрочем , обаждай се , когато имаш време . Според часовниковия механизъм , вързан на ръката ти . Дотогава пак погледни моя блог . В крайна сметка всеки е : ” Мадам Бовари - това съм аз . ” Кой ще го знае по - добре от нас като Флобер .
Сега да си кажем ” до пак ” и да си обещаем , че сутрин няма да му обръщаме внимание на главоболието , а още преди задължителното три минутно търкане на зъбите и езика с четка със средно твърд косъм , което гарантирало орално здраве , ще си задаваме въпроса ” какво ще направя днес , за да остана себе си и да плюя на системата . “
И да не ти пука , че системата винаги изхвърля чуждото тяло .
