Editorial

Здрасти .
Личният ми Психологист твърди , че имам психично разстройство . Трябвало да комуникирам повече , за да открия истинското си Аз . И тъй като не се срещам с много хора , да съм го правела онлайн . Комуникирането , де . Не че тук не се запознах с типове , които имат по пет – шест връзки зад гърба си , като най – близкото до секс , което са правили , е било скоростно натискане на десния миши бутон . Но това е друга тема .
Психологистът май не съобрази , че тук мога да бъда всякаква . Особено като се сблъсквам с всякакъв народ . Много се кефя на анимализираните хорица ( как добре звучи : а – ни – ма – ли – зи – ра – ни! ) , а тук ги има в изобилие . Лошо няма – седим с Койчо пред PC – то и квичим от смях . О , да , да уточня – Койчо е онзи плюшен пич от снимката горе . Знам , че Койчо е тъпо име за мечка , особено плюшена , но има ли значение ? С Kойчо живеем в кварталната мизерия на краен бивш работнически квартал на София ( Смирненски би убивал за такава атмосфера ! ) и единствените ни развлечения са разходките , музиката и библиотеката ми , чието общество предпочитам пред компанията на съкварталците ми , нарекли ме поради това мизантроп . Но това е гнусна клевета – напротив , аз толкова обичам тия хора , че като имам достатъчно пари веднага ще се махна от тук .
От време на време с Койчо водим спорове върху джимкроуизма , хипотетико – дедуктивната теория , “ Дранг нах Остен “ , хугенотите , контраминацията , димитровската пионерска организация “ Септемврийче “ и прочие теми , за да ни минава времето , но ако Психологиста не идваше щеше да ни е скучно между четирите стени . Койчо винаги ме прецаква тогава , защото се прави на умрял и Психологиста мисли , че си измислям всичко , а той иска да ми е приятел и приятелите си имали доверие и не се лъжели . Вярно , че приятелството му представлява неуморно говорене с интензитета на радиоточка , за да не ми е скучно , съпроводено с широка усмивка , което ме изнервя малко , защото в комбинация двете ме довеждат до психеделичен транс , в сравнение , с които сеансите на Метрополис са като посещение на Музикалната другарка с акордеона в детската градина . Гадното е , че и в този сайт имa негови клонинги . Всеки може да се съблазни от перспективата да си поговори сърдечно с някои от тях , натрупали толкова полезни сведения през нищожния си двайсетина -трийсет годишен живот . Жалко , че не ги пазят в тайна , а ги разправят на всички : подробно , убедително и без почивка . Според тези юзъри аз съм глупава и неблагодарна , щото не оценявам безплатната възможност да се обогатя духовно . Аз , разбира се , не одобрявам това , но донякъде го разбирам . Просто за мен техния човешки и обществен коефициент не е много висок .
Отначало като четяхме с Койчо как тук си служат с фрази като “ мразя лъжата и лицемерието “ обичам купоните “ и т . н . , си мислехме , че сме схванали шегата и се смеехме на глас . По – късно само се усмихвахме разбиращо , докато накрая усмивките ни изпозамръзнаха , защото се оказа , че не само не се шегуват , а направо си вярват . Томас Мор е бил имбецил с бедно въображение пред утопията , която са си създали . Само че култовите ситуации от света им , в които бродят отчайващо красиви хора без пъпки , кондиломи или косми по гърба , приложени в света на бримките , целулита и нетрайната ерекция , не предaт .
А има и други , които искат да задоволят половите си щения . Щe разбия щенията им със следният беизд – oн – ъ – тру – стори параграф : много пъти ми се е случвало да си вярвам , че някои има кадифени очи , увлекателно хоби или смертелно астрално тяло , но като се окажем достатъчно сами , обстоятелствата ни превръщат в павиани по време на размножаване . И като се отвием , анализът показва , че истинският виновник са стегнатия задник , баналните плочки по корема и няколкото капки Пако Рабан . В тези случаи трябва да поясня , че секса не само ми пречи , а направо ме убива . Сексът е основа за едно приятно и полезно съжителство – приятно , защото , когато живея с креватен жребец , приятелките ми вмятат злобни забележки за здравословната руменина по бузите ми и като се прибера вечер , на него хич не му пука дали съм сготвила или не , познай защо ; полезна , защото си спестявам харчовете за всякакъв вид фитнеси , сауни и диети , защото мастните натрупвания се топят като свещички на торта . Проблема на такава връзка е , че тя е малко като вампирите – дневната светлина я превръща на прах . Рано или късно заставам пред купчината мускули и мускус от под одеялото и тогава забелязвам, че в световната библиотека няма нито една книга , която да сме чели и двамата ( “ чели “ казах , не “ оцветявали “ ) , че можем да проведем логически издържан разговор единствено на ниво “ Има ли тоалетна хартия ? – Да , в шкафа над мивката “ и след поредната битка за дистанционното му казвам , че мога да му подаря завинаги сака си , ако обещае да си сложи в него всички дрехи и да ги отнесе далече , далече .
Третият вид , на които попадам са разни , които мислят , не знам защо , че могат да ме впечатлят като поведат разговор за Платон , реформацията , обществения строи в древния Вавилон , световната конспирация или абсурдизма , основно с идеята да ми докажат колко съм тъпа ( какво ще доказвате и/или ще ми казвате , хора, бе – аз си знам – проста съм като цървулите на прадядо ми ) . Не бих твърдяла , че изпитвам любов към тези личности , тъй като открих , че точно в момента омразата е по – лечебното чувство . Както се сещаш , и те не страдат от особена любов към мен . Пък и омразата в случая продава далеч по – добре – те ме поддържат зорка през цялото време . Повечето контактьори от този тип черпят енергия именно от нея . Колчем им се прииска да се почувстват два метра високи или способни да пробягат сто километра – значими , един вид – тя им действa по – силно от чист кокаин . Разбира се , те пропускат детайла , че омразата в крайна сметка е хранителна колкото цианкалия , но така или иначе си живеем добре в нещо като обща мисловна комуна , където по правило на разни интервали някои вземе , че се изнерви , напусне позата си лотос и блъвне част от тъмната си страна .
Трябвa да призная още , че този вечен експеримент , в които участваме заедно – за мен е крайно вълнуващ и подобно квестор на изпит желая на всички от този вид успех над клавиатурата .
Всичко това наистина е достатъчно да превърне живота ти в нещо много уморително , да не говорим за по дълбоките екзистенциални проблеми , свързани с опитите ни с Койчо да функционираме като кохерентни съзнания в епистемологично обърканата физическа вселена , но да не вземеш да решиш , че тона ми е леко понаплашен от кретениите в живота и въобще . Веднага се сещам колко е забавно , когато някои от следващия тип юзъри там започне да ме уверява и , че на него му се е случвало . Забие ми една чекия в главата и ме остави после да се радвам на добро здраве . На мен ми умряла рибката , например , той ми съпоставя ужасите във Виетнам , за да ме предразположи към better spirit .
Койчо твърди , че съм станала много материална и не ми е останал никакъв идеализъм . Ми да , идеализмът , изобретен тъй отдавна от Платон , е мъртъв – не само тук , но отскоро и в други градове . Никой в тия интересни времена не бере маргаритки , поетите спряха да пишат стихове и започнаха да пишат текстове за съмнителни поп – песни ( , но пък коремите им престанаха да се състезават по надкуркване ) , а от някогашния лозунг “ дайте да дадем “ частта “ да дадем “ се е отпрала и виси унило , докато отдалеч се вижда само “ дайте “ . Звездите не са вече венче на главата на дядо Боже , а шепа дизайнери – заговорници дори обявиха официално , че сивото се завръща . Впрочем аз ги познавам тия хора , дето идеализмът у тях е умрял . По – страшното обаче настъпи , когато идеализмът умря не само у тях , а и у съседите им , вследствие на факта , че въпросните хора редуваха на мощното си стерео в два през нощта Креидъл ъф Филт с едни къдрави токажки и фужки от Пахелбел . С ловна пушка в ръка съседът , надвиквайки небесните звуци на органа , пожела да узнае дали може да чуе дебютния албум на Букстехуде , но по – тихо . При рязкия отказ се разигра битова драма . Тази пушка гръмна ли все пак , щом я въведе в първо действие – ще попиташ ти “ Не – е “ ще ти отговоря аз : съседът се премести в друг град , разведе се и си взе куче , което кръсти Габриеле Д ‘Анунцио , на галено Нунци .
Много поучителна история .
Тук се замислих дали самотата не е някаква висша форма на егоизъм , хрумна ми просто така , като седя пред PC – то , дали не си купувам един вид самота или просто останаха прекалено малко хора , разбиращи самотата . Но историята – най – честното огледало на времето , ме утешава , че най – големите умове винаги са били неразбрани и самотни , което пак ме навежда на мисълта , че матрицата поглъща и създава само шаблони и всяко различие е качествено предимство за оцеляване преди agent Смит да е почукал на вратата ти . Ти нали си със звънец ? Гледал ли си Армагедон , а? Аз си чакам новата версия на Армагедон , дето всички ще си я гледат ( на живо ) . Ако се вярва на Мишел дьо Нострадам не ми остава много време . Не е изключено обаче мосьото да греши ( все пак , ако разлистя Марк Твен, ще открия, че “ французинът е липсващото звено между човека и маймуната “ ) , така че да продължим диалога , дори да е посветен на края на света , ако самата тема не ни изпревари и не се окажем в позицията на Уди Алън , които с основание попита има ли отвъден свят , далече ли е от центъра на града и в колко часа го затварят .
А ? Не си мислил за това ? За какво мислиш ? Всъщност не ми казвай , че ме е страх да се сещам .
Здрасти .
И аз ще продължавам да здравея , докато все още докосваш ерогенни зони някъде в полукълбата ми ( тези в черепната кутия , не тези със зърната ). Айде , че много се разприказвах .
И много поздрави от Койчо .