Гората

Бях известно време отново във фамилното имение, където за пореден път абстинирах от липса на цивилизация и вътрешна тоалетна, но можех да се мотая навсякъде без да се притеснявам, че някоя кола ще ме прегази, можех да разговарям с всеки, който засека по пътя си, без той да реши, че съм превъртяла, трябваше да правя много точни списъци за това, което купувам от магазина, защото въпросния е единствен в цялото село и достатъчно отдалечен от имението, за да ти писне да се разкарваш до него още на втория ден. И тишината може да те побърка, седиш и тя те натиска отвсякъде. А по пътя се разхождат кокошки. Цял следобед изкарах при параклиса, който е в гората. Седях и си мислех какво би създал Дейвид Линч ако попадне там. Нещо гениално ще е. Може би трябва да му драсна един мейл.