Дебелите

„Та, ето значи какво смятам, че съм научила досега. За да бъда добра, трябва да бъда усмихната психопатка, лишена от солети, дълбоко обвързана с треньор- нацист, за щастие изтръпнала от ботулин, бялата ми като ванилия мазнина да е изсмукана с дълги шишове, със стегната катеричка. Ще духам, давам, търкам, бръсна, помпам, боцкам, пробивам, къдря, режа, покривам, разведрявам, пристягам, гладя, вдугам, зачуквам, изглаждам, депилирам, дялкам, гладувам и в крайна сметка изчезвам…”

Ева Енслър

Миналата седмица се видях с един приятел и покрай всички теми, които обсъдихме, се заприказвахме за пластичната хирургия. От известно време обмислям да напиша какво е мнението ми за пластичната хирургия, в контекста на честната реклама, която в момента почти не съществува, но това ще е някой друг ден, защото днес прочетох “Просто наблюдение” на Лонганлон, което от просто наблюдение се е превърнало в дискусия за здравословното хранене, силата на характера срещу саралийките, споменава се “една много дебела блогърка”, с която може да се асоциира всяка блогърка, която има едно наум за бричовете/ целулита/ дупето или там каквото е, обсъжда се метаболизма, бедността като фактор и прочие, и което ме наведе на други мисли.
Мисля, че е изключително тъпо да олицетворяваш собственото си Аз, както и това на някой друг по кривия му нос и големия корем, но осъзнавам, че хората са различни и всеки усеща и преценява нещата различно. Но пак ми е трудно да разбера от какъв зор ти е присърце да обсъждаш дебелите съседи, познати и непознати, да раздаваш съвети защо са надебеляли и да стигаш до заключенията, че те сами са си виновни за всичко, така им се пада. Не казвам, че свръхтеглото е нещо нормално, но най-добрата възможност да извлечем от него някаква полза е да го разгледаме честно и от всички страни. Оценката не води до нищо. Надебеляването и тъпченето с храна със сигурнoст представляват симптом и зависимостта е симптом със стойността на болест. Но войнстващото не-на-дебелаците е също симпом, който при това издава именно същия проблем. В качеството си на болест страстта към еклерите и сметановата торта се поддава на лечение и по този начин надебелелия човек е в правото си да претендира като всеки болен; той заслужава сериозно отношение към своя проблем, а също съчувствие и защита от чужди атаки. Защото болните не биват обругавани или морално смазвани заради своите симптоми.
Когато попитали група бедни американки какво биха променили в живота си, повечето били категорични- килограмите си. Не познавам жена, която да не се припокрива с тези нещастнички. Защото, хващайки се на въдицата, че перфектното тяло е панацеята за щастие, превръщаш несъвършеният си задник в приоритет на съществуването си. Повечето жени( и доста мъже) не са подминати от издевателствата върху собствените си тела. Като се започне от диети и фитнеси и се стигне до пластични операции. А би трябвало хората да се изморят от насилието към себе си, да разберат цената си и да се уважават. Да си дадат сметка за огромната манипулация от страна на индустрията на липосукциите, кремовете срещу бръчки, силиконите, забранените храни и прочие. Иначе изтощените нещастници, изгубили въображението и уникалността си в стремежа да се адаптират към измисления ни силиконов свят, ще стават все повече.