People are strange….

Много странно. Все по- често имам кошмари. Не от най- гадните, а от дразнещите. Май пак ще трябва да започна да си записвам сънищата.

Пак се срещам с безсънието. И пак ме затрупват идеи, които не успявам да осъществя.

Разкъсвам се като стара дрипа. И се опитвам да обичам.

……when you’re a stranger….

Не мога да си хвана мислите. Харуки Мураками ми влияе странно. Надявам се някой ден да се запозная лично с него. В кревата ме чака неговата „Норвежка гора“. Предполагам, че по същият начин влияе и дрогата.

…Faces look ugly when you’re alone …

С Джим Морисън няма да мога да се запоная. Освен в отвъдното. Там ще има да обикалям, да издирвам тоя и оня, за да си поговорим и да им подосаждам. Дали са изхвърлили някой от отвъдното, защото е смущавал останалите? Може аз да съм първата. Току виж на Леонардо му писне да подскачам покрай него и подал оплакване. И ще ми бият шута.

….Women seem wicked when you’re unwanted….

Не мога да се организирам в последно време. Което си е само мой проблем, разбира се. Но все пак да се оплача типично по женски( т.е. без да искам съвет). Но се усещам, че просто искам да си почина известно време. Искам да си остана вкъщи и да се търкалям по цял ден на пода. С кафе и цигари до мен.

……..Streets are uneven when you’re down…….

Може би ми трябва промяна.

…..When you’re strange….

Напоследък си припомням разни минали неща. Нощес част от кошмара ми бяха Иван и Елена. Замислих се колко хора са минали през житието ми и може би съм повлияла на нечий друг живот. С колко хора може би няма да се познаем ако се видим днес на улицата. С колко хора сме били страшно близки, а ако се видим ще се окаже, че вече съм по- близка със барманката от кварталното кафене. Какво ли става с хората от живота ми, с които не съм се виждала….

…..Faces come out of the rain…..

И от к’ъв зор Кърт Кобейн се самоуби?

….When you’re strange…

На- нана- на- нанана- на….

…..No one remembers your name……..

Преди седмица се замислих колко близки сме станали с Росен. Вече не само сме повлияли взаимно на животите си, но и ще ни много трудно ако някой от нас внезапно реши, че му е време да замине да сади ябълки в Уругвай.

…When you’re strange….

Имах един дълъг период, през който каквото и да правех, го правех само нощем. През деня спях. Беше първият ми мизантропски период. Не се виждах почти с никой. Но си спомням само хубави неща оттогава. Може би това ми е помогнало по някакъв начин.

…When you’re strange….

Интересно ми е защо пиша това тук. Не че някой се е зачел. И ако е- браво че стигна до тук , моето момче/ момиче, и ти не си в ред. Блогът като вид Биг Брадър не ме кефел особено. Но пък е точно това, кой каквото ще да става. Поредната жизнено важна нужда.

…When you’re strange….

…When you’re strange….

…When you’re strange….

На- нанана- на- на- нана….

Йеееееа!