Преди време брат ми няколко пъти ми препоръчваше Харуки Мураками. Пропусках информацията покрай ушите си или просто забравях за препоръките като влезех в книжарница. Допреди десетина дни. Когато влязох в книжарницата и „Кафка на плажа“ беше първото книга, която видях. За няколко дни вече имах почти всичко излязло на български от Мураками. Като дрога е- не мога да спра да го чета.
Снощи дочетох „Хроника на птицата с пружина“, която отново ме среща с котки, риби, неща, случващи се едновременно в две (или повече) измерения, купчина от паралелни реалности, истории, многобройни вмъкнати разкази, хроники, дори чат разговор, шантави сънища, писма, изрезки от вестници, бейзболна бухалка и изоставена къща с пресъхнал кладенец, който е буферно пространство за преход или килер за мисли. Книгата е препълнена с причудливи герои и предмети, които на моменти са си направо изпитание за въображението на читателя. Въпреки това книгите на Мураками са изключително четивни. Може би това се дължи на кратките изречения, лаконичността на описанията, липсата на зацикляне на определени места. Има диалози, които се изчерпват буквално с две реплики, защото просто толкова са били нужни. Не мога да обобщя впечатленията си от книгата и на обичайните въпроси „за какво се разказва?“ и „какво се случва?“ не мога да отговоря. След като прочетох „Хроника на птицата с пружина”се чувствах сякаш излизам от пералня. Бях се въртяла достатъчно дълго време, виждайки премрежено, някак размазано, напълно през различен поглед. „Хроника на птицата с пружина” е силно специфична книга, изключително изящно изписана, претъпкана( в добрия смисъл на думата) с поезия, символика и японска култура. Не е за читателя на масова литература, защото не се чете лесно, но част от нея остана в мен и след като затворих последната страница. Книгата не е от типа книги, които ти дават всичко на тепсийка- кара те да се замислиш, да препрочиташ , да се чудиш какво всъщност става. На места правех неволни сравнения с Керуак и Бротиган, на други със Селинджър, но определено нямаше и минута, в която да ми стане скучно.Препоръчвам на всеки, който иска да прочете нещо по- нестандартно. А аз ще я позабравя малко и ще си я препрочета. И освен да прочетете Харуки Мураками, препоръчвам трилогията на южнокорейския режисьор Park Chan-wook “Sympathy for Vengeance”(2002), “Oldboy” (2003), “Sympathy for Lady Vengeance” (2005).“
p. s.
Корицата е отвратителна. Ако нямах препоръките на брат ми надали щях да се загледам в книгата и да си я купя. Това е моят вариант. В момента той участва в един форумен конкурс.
