Овцата съм аз, разбира се. От работа, решаване на проблеми и какво ли не, забравих почти за всичко странично, включая и блога. Но се случват и такива неща. Няма да сядам да описвам трудностите и радостите за времто, в което ме нямаше, най- вече защото ме мързи. Някой друг път ще е мрънкането.
Тръгнах да го правя тоя фотомонтаж за конкурса в Артеист. За апокалиптично бъдеще след не знам колко си години, разбира се, след някаква ядрена война и прочие. Това всъщност е настояща сграда в София, която се срути и продължава упадъка си стремително. Но впоследствие го изтеглих, защото реших че не отговаря на критериите на конкурса, един от които беше, че хората оптимистично гледат в бъдещето след оная ядрена война. Няма значение, де.
Помеждудругото в Артлайн започна арт- съзтезанието за тая година и аз се нахендрих като супервайзър и елиминатор. Това е замъкът, в който се развива действието.
А това е героинята ми, шефката на замъка.
То бе цонтинюед…
