Жорко тъкмо си тръгна. Жорко е мой много плизък приятел и съсед, който е гей, живее с гаджето си,страшно е интелигентен и е коафьор, което е фръцкавата дума за фризьор.
Дойде, за да се видим и наприказваме под предлог, че трябва да му помогна с черния му маникюр. Докато го докарвах до сравнително  добро копие на Браян Молко, изслушах последните новости около него и Виктор( приятеля му), работата и как мислят да изкарат празниците. През това време се обади Личко- в момента е в Тайланд и било голяма лудница, щял да се скрие в някое село.
Днес обикаляхме цял ден. Имах чувството, че половин България се е изсипала в София. Невероятна лудница. Не знам защо предните години не съм обръщала внимание на това- може би, защото аз съм леко алиениран тип и рядко обикалям града, особено пък покрай празниците. Явно тази година ще си наваксам за предишните. Прибрахме се, вечеряхме, с Филип и Елина изгледахме няколко епизода на Том и Джери и легнахме. Аз съм заспала,
но за мой ужас след половин час се събудих и въртенето в леглото започна. Но това все
пак е някакъв напредък. Утре може да не се събудя малко след като заспя.:) Впоследствие звънна Жоро,
поканих го и така.
Странно нещо- преди да седна да пиша, имах много неща, които обмислях да напиша,
а сега се покриха някъде. Това да пишеш собствен блог е голяма суета. Но аз съм самодоволен тип, иначе както казва любимия ми д- р Хаус, „ако не бях такъв, щях да си боядисвам косата“ и това не ми пречи особено. Онзи ден си говорихме с Косьо за това, разговора тръгна относно коледните елхи и вегетарианството и стигна до дълбоки философски прозрения относно човешката природа.:) Основната идея беше, че човек трябва да обича първо себе си , преди да прави каквото и да е. Аз наистина вярвам в това- любовта е активно действие, проява по скоро на волята, отколкото на емоционалността ,а за много хора е някакъв абсурд, по- лесно им е да се занимават с нещо, което им харесва, но не и да израстват заедно с него. Хората мислят само за собственото си задоволяване, искат да бъдат щастливи, но не са склонни да приемат самотата и страданието, присъщи на израстването. Те не се грижат за духовния напредък на партньора си, достатъчно им е той да ги задоволява. Така е и с останалите дейности на човек- като хобито, например. Но когато хобито стане цел само по себе си, тогава то се превръща в заместител, вместо да бъде средство за постигане на саморазвитие. Редовно виждам хора, които уж обичат животните, чиято цел в живота е да обяснят на някой вредите от месото, с което евентуално да го накарат и той да стане вегетарианец. Това усилие им създава чувството, че постигат някакъв прогрес по принцип, докато всъщност са спрели тъпчат на едно място и се опитват с успехите на хобито си да се замажат в собствените си очи. Ако се обичаха поне малко, нямаше да се занимават с подобни незначителни цели с толкова безславно бъдеще. Така има и много хора, които могат да обичат животните, но не могат да обичат друг човек. Аз лично това не мога да го разбера, затова не вярвам в това, че ако човек обичал животните, щял да се научи да обича и хората. Или обичаш или не. Другото е някакъв обикновен катексис и самозадоволяване. Човекът, който обича, го прави, защото така е решил, а не защото така му диктуват инстинктите. Много е лесно да използваш животните, например, за да изразиш собствените си нужди. Зрялата любов към себе си предполага грижа, уважение, отговорност и знание за себе си. Няма
как да обичаш другите без да обичаш
себе си. . .
Мисля с това да продължа друг път.
Ако утре не намина- весело изкарване на Бъдни вечер и Коледа и всичко най- хубаво.
Обичайте се.