Хич не ща да се задълбавам във философски размисли . . .

Но днес всичко ме предразполага към това, жалко че не може да се видим с Недялко да пофилосфстваме за изпростялата страна на хората и смисъла на живота.

На всичко отгоре мисля, че имам някои социопатни черти, но това може би го имат всички, които не са невротици.

Всички са се засичали с хора, които са толкова егоцентрични, че недоумяват как би могла земата да се върти без тях. Една от причините да не фигурират почти никъде личните ми данни и възможности за връзка с мен е, за да се защитя от наличните нарцисисти. Допреди да предприема тези мерки, телефона ми звънеше в три през нощта, оказвайки се че е някой, желаещ да поговори с мен за нещо много важно. “Мамамудеба, сега е три през нощта- прохриптявах аз, в безуспешен напън да извикам. Да, но на мен не ми се спи – обясняваше изрода в другия край на линията – пък и сега тарифите са по- ниски.”

Нарцисистите не могат или не щат да мислят за другите. Може би са родени такива, не знам. Нормалните хора израстват и преодоляват нарцисизма си. Чудя се защо някои не превъзмогват нарцисизма си, може би неизживения нарцисизъм като бебешори, когато мама и татко не са допуснали по никакъв начин, дори с цената на

унижения фъстъка да си знае мястото, е главния проблем.

Може би дълбоко унижаваните деца са склонни да се вкопчват отчаяно в егоцентричния си светоглед. И от там започва ужасното им пътуване през живота.

Но като се замисля друго особено важно нещо е да се научиш да приемаш колко уникален и ценен си самия ти. За мен смирението означава да познаваш себе си такъв, какъвто си в действителност. Но тук трябва да не се бърка любовта към себе си и съмнителното самоуважение. Има разлика между стремежа винаги да се чувстваме доволни от себе си и стремежа да гледаш на себе си като нещо ценно, което си признава грешките, защото моментния провал не определя стойността и същността ти и знаеш, че не сме съвършени.

Въпреки, че ги мисля тези неща, явно не съм застрахована от сблъсъци с нарцистични хорица. От няколко дни се блъскам с един такъв тип и се чудя да го изритам ли елегантно или да го съжаля и да се опитам да му помогна по някакъв начин( , което от своя страна е изключително тъпа мисъл, но имам някакви зачатъци на филантропия, които се обаждат, когато пренебрегна някакъв подобен тежък случай).

Мисля си, че вродения нарцисизъм е донякъде необходим като предпоставка за оцеляването ни. Но здравата психика предполага преодоляване на нарцисизма. Човек постоянно получава удари по егото си- някоя съученичка го нарекла “кретен”, или не го канят на купон със съучениците, не го приемат в университета, някоя мацка му тегли шута, след като той месеци наред е събирал смелост да я покани на кафе, шефовете го критикуват, уволняват го, децата му не искат да говорят с него. . . В резултат на това този човек може да се изпълни с горчивина, или да порасне. А най- големият удар е смъртта. Нищо не заплашва нарцистичната ни привързаност към себе си и самомнението ни повече от надвисналото унищожение. Хората реагират по два начина на това- или избутват някъде дълбоко в себе си мисълта за смъртта или я поглеждат право в лицето.

Толкова харесвам образа на Смърт в книгите на Тери Пратчет( междудругото вчера прочетох,че бил болен от Алцхаймер, но това ще го мисля после). . .

Тук искам да се обърна към човека, заради който пиша това, защото това писание може би е начина да се опитам да му помогна по някакъв начин, освен моят катарзис от писането.

Миличък, пътуването не е лесно, но по моя скромен опит си заслужава. Защото колкото повече премахваш нарцисизма си, на съсредоточаването в себе си и своята самомнителност, толкова повече откриваш, че намалява стархът ти не само от смъртта, но и от живота.

Така се учиш да обичаш повече. Не си обременен от потребността постоянно да се пазиш и отбраняваш, можеш да отклониш поглед от себе си и наистина да видиш другите. Искам да ти кажа, преди да ме репликираш, че и аз още се уча на това, но усещането да забравяш себе си е неописуемо, повярвай.

Всички големи религии изтъкват, че пътят на раздялата с нарцисизма е пътя към смисъла на живота. А основното им послание е: научи се да умираш. За будистите и индуистите дори самата представа за Аз- а е илюзия. В библията също има подони цитати, мога да те зарина с тях, но ще кажа любимия ми, от Новия Завет : „Защото който иска да спаси живота си , ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мене, ще го намери“.

Знам, че това което казвам надали ще стигне до теб, просто ще се окажа от ония, които не са те разбрали за пореден път, но се надявам, че може аз да съм катализатора на първия ти сериозен отказ на част от самия теб, което е много болезнено, може би най- болезнено, но само така можеш да приемеш нова информация.

Надявам се да го разбереш. Исках да напиша нещо на по- простичък език, но така излезе. Успешен ден и лек път.