Запознах се с Деян в Ръкавичката, заведението , където ходех тогава с компанията си . Пътищата ни се пресякоха на бара , където след известно време се разприказвахме за какво ли не , а аз бях възхитена на умението му да се радва на живота . След като поприказвахме около час , решихме да отидем в женската тоалетна , за да продължим да си приказваме на спокойствие – в бара беше станало много шумно . Аз седях на тоалетната чиния ,а той стоеше приклекнал до нея на пода . Така си разговаряхме като добри приятели , които не са виждали отдавна , спомняхме си за миналото , споделяхме за любовните си приключения , за мечтите си , а като си казахме всичко отворих вратата на тоалетната и се върнахме в бара , където нямаше никой и вратите бяха заключени . Беше 4 часа сутринта – половината ни нощ беше минала в приказки и не ни оставаше нищо друго освен да продължим още толкова докато не пристигна чистачката и ни отключи .
Деян беше странен – беше обиколил половината свят , прекосил сам Стара планина , ходил до Мъртво море за три часа , колкото да го види и да се върне . А аз го заварих как пие водка в бара . Гледах го как бавно отпива от своята тиха мъка . Странно , човек , успял да разгледа света от всичките ,му посоки , хората отвън и отвътре , да види окото на звяра и птичето , да спре буйния танц на бразилка , да чуе най – човечните думи от устата на 14 – годишна проститутка в Русия : “ Деян , я хочу небо “. . . та този човек , вместо да плава безгрижно в лодката на живота си , беше седнал да гаси мъката си в задимения бар , сборище на неудачници .

За него всичко започваше отначало . На мен ми беше за пръв път . Знаех си , че така ще стане , знаех си , че ще дойде някакъв подобен момент ! Нищо не знаех ! Първо ми се прииска да се скрия някъде и да се нарева на спокойствие , самосъжалявайки се с максимума на силите си . Полсе изведнъж реших да го халосам с нещо тежко . И това не направих . Остана само въпроса “ защо “ . Да предадеш някого се изисква изключителна сила . Или изключителна слабост .
И най – вероятно никога няма да разбереш кое от двете те е подтикнало към това .
Човекът е най – опасното същество на земята , защото мислите му са от ден до пладне .Също толкова трайни са и чувствата му . Днес обича , утре мрази . Боготвори , за да отрича . Гради , за да има какво да събори . Разрушителната сила е тази , която го кара да мисли , че е силен . И така целия му живот се изгражда от илюзии.

Когато изпадам в депресия , смятам , че е полезно да си припомням , че съм само 28 години . Този факт ме окуражава . За разлика от другия , който е , че след половината на толкова и четвъртината на толкова – и ще съм бабичка . И един ден ще се влача по някоя уличка на залеа слънце и ще надничам в кофите за болкук . Защо пък не ? Разбира се , че ще свърша така , стига да искам .

Вчера видях Деян за последен път в болницата . Влязох в болничната стая и спрях поразена на прага . В разредената светлина на стаяата видях някакъв съвсем различен човек . Преди всичко ми се стори съвсем дребен . Особено се беше смалило лицето му , от него бяха останали само едните очи и в тези очи имаше всичко – болка , надежда , очакване . Имаше няма молба , мъка , отчаяние . И повече от всичко имаше тъга .
Направих опит да се усмихна окуражително , но се получи само някаква неудачна гримаса . Опитах се да кажа нещо , но думите заседнаха . В този миг всяка дума щеше да бъде неистинска . Може би и самият той не беше истински в това положение , може би предствляваше едно уплашено до смърт , ранено животинче .
Изтече дълъг , мъчителен миг , докато възприема , че Деян е е там , в леглото , край което се преплитаха жиците на апаратурата ; че очите , които ме гледаха са неговите . Приближих се , те се усмихнаха . Тялото му беше под чершафа и не се виждаше , положението му беше неестествено и го го възприемах като нещо чуждо ., отделно от него , но лицето му си беше същото – бледо , спокойно и очите все така черни , сякаш са без зеници , широко отворени и със същия леко присмехулен , ироничен блясък .
Не си спомням колко седях там . Спомням си , че говорих някакви глупости , а Деян ме слушаше . После само мълчах докато дойде сестрата и ми каза , че е време да си ходя .
Вървях по улицата и няколко пути се обръщах към високата сграда на болницата . Основата и изчезваше , но последните и етажи се виждаха ясно , огрени от от слънцето . Зад един от тях се намираше Деян . Мислех си , че вероятно спи и лицето му е спокой но както винаги . Че с тялото му ще се заемат лекарите . С телесните травми ще воюват белите , червени и прочие кръвни телца , химическите съединения на лекарствата , ще бъде впрегната науката , техниката и не знам какво си още , за да възстановят това крехко , така уязвимо и несигурно нещо , което наричаме жива материя и чиято божествена част е , дявол да го вземе , най – жилавото , най – твърдото и непобедимо нещо – духът .
Още няколко преки , още стотина метра и болницата изчезна . Наближавах центъра и тълпата по трротоарите започна да се сгъстява . Вглеждах се в лицата на мъже , жени , старци , деца . Иксаше ми се да им кажа , че “ положението е много лошо “ , но те бързаха , бяха заети със себе си , денят беше набрал обичайната си скорост , маховикът се въртеше , а никой не можеше , а и не искаше да променя това въртене .
Аз също
Щях да се домъкна до дома си , да спусна пердетата , да легна и да спя , докато се наспя . А после ?
Не знам .

Има много начини да побеждаваш смъртта , всяко живо същество си има свой начин – от слона , до зелената еуглена . Смъртта е избор – достатъчно е да я избереш и тя веднага идва ; тя е волево действие – достатъчно е да я отречеш и и тя побягва от теб . Как всичко това ни е ясно и колко странно ,ч е смъртта ни принуждава да ни мислим за нея . Казват , че смуртта погубва живота ; напротив – спасява го . Животът съдържа една грешка : тя започва с раждането и продължава с илюзията , че раждането ще се повтаря безкрайно . Накрая идва смъртта , всичко се оказва погрешно , но време за оправяне на грешките няма . Само живот , който познава смъртта е истински . Има нещо шизофренично в тази мисъл , нещо не съвсем ясно . Сякаш истинската истина е пълната противоположност на привидната истина .