Ап. 132

Изкуството в безтегловност е тази ъндърграунд сянка , която гравитира неопределена , неописана и непозната около официалното съвременно изкуство . Можеш да го наречеш младежка субкултура , експериментални и алтернативни форми . То е суперрефлективно , без опората и бекграунда на държавните институции , но и без тежестите , които те биха му наложили, и затова преди всичко е свободно и необременено . Но какво е ъндърграунд? Простата дефиниция, че това е всеки вид алтернативна култура, която е извън мейнстрийма, е доста оспорвана. Хипита, рейвъри или хипхопъри в музиката, неконвенционални артисти в изкуството или просто хора, които са различни от масата? Те се възприемат като ъндърграунд, но са обвинявани, че крайната им цел е да се доберат до комерсиален успех. А и може ли въобще да се говори за ъндърграунд във времената, в които всеки артист публикува в myspace в интернет?
Да, може.
В това чекмедже ще говорим за Слънчогледовия дом и протежето му- Апартамент 132, и тяхното изкуство.Освен това е превземало е успешно и два нощни клуба , театри , галерии и дори междублоковото пространство на един квартал. Но на кого му пука ? Да се занимаваш с подобен проект е предизвикателно , изтощително , влудяващо и въодушевяващо . Може да означава няколко неща – че търсиш ориентири извън локалното , че си мазохист , че си любопитен или че си малко нещо маниак . Може да означава още , че си готов да застанеш зад няколко провокации , да направиш две – три изложби , да организираш един – два сценични експеримента и много партита . Проектът Xperiment Xempt Xpanse е бутиков продукт – рисково занимание с непредвидим пазарен резултат . Според някои – страхотен , според други – снобарски . В Слънчогледовият дом , където е основния адрес на ХХХ , Всичко се случва през отворени врати . Слънчогледовият дом е пространство, отворено към независими артистични групи и програматори. Слънчогледовият дом е място с особена аура не само , защото тук се насърчава човешкото творчество във всичките му форми и възможността на различни гледни гледни точки да се срещнат в едно място без предразсъдъци, а и защото се намира в мазето на една от най – старите къщи на някогашната бохемска аристокрация с интересна изтория , която ако те интересува , ще ти бъде разказана от Илия ( един от съратниците на ХХХ ) . Мястото не е избрано на централна улица или кьоше с умисъл – целта е това да бъде място , където ,за да отидеш ,трябва да го знаеш , т . е . място за посветени . Там можеш да избягаш от конфекцията , еднаквостта и баналното . Мястото е създадено така , че самото преживяване в него да е индивидуално и нетрадиционно . Слънчогледовият дом не е нощен клуб , нито галерия , нито театър , нито книжарница , а всичко това взето заедно .Най – добро определение за него дава Борис като lifestyle place . Въпреки , че според Криста понятието lifestyle има широка медийна употреба и на моменти мистично съдържание , само че общия lifestyle е ничий . И прибавя , че никой от ХХХ не се занимава с въображаемия деспотичен lifestyle на списанията ( и съответните рубрики в другите медии ) . Те са против идеологията ( , защото рано или късно те затваря някъде ) , консерватизма ( , защото той винаги е вид власт на старите над младите ) , носталгияата ( , защото е евфимизъм на страх ) , патетиката ( , защото е доброволен отказ от мисъл ) , равенството ( , защото е лъжа , при това една от най – често повтаряните ) , насилието ( , защото произлиза от човешката долница ) и силната държава ( , защото събира всичките горни понятия ) . И са с двете ръце за индивидуализма ( , защото няма колективен морал ) , вярата ( , защото живота не стига за нищо ) , иронията ( особено “ авто “ ) , еклектиката ( без коментар ) , технологията ( , защото прави от света много светове ) и още няколко неща , които ще прочетеш по – надолу .Прибави към това и особеното усещане да си част от играта ( каквато и да е тя ), и ще разбереш защо Слънчогледовия дом не е обикновено място . Криста ( един от създателите на ХХХ ) обича да казва , че не е важен интериора , дизайна или прочие глупости , а духа на мястото . Това е една от причините да няма верига « Слънчогледовия дом « , а Слънчогледовия дом да гостува на някой друг . Но ако не си съвсем сигурен , че се интересуваш от група музиканти от Тбилиси , свирещи на странни инструменти , внимавай с посещението си в Слънчогледовия дом – това не е типичното място за спонтанни посещения , освен ако не си запознат с програмата . А тя е различна всеки ден и предлага буквално всичко – от електронна музика и рок , през театрални постановки ,литературни четения , изложби , уъркшопове , прожекции на филми , които едва ли ще гледаш в « Арена « и какво ли още не . Тук искам да кажа , че Слънчогледовия дом не е мащабно начинание . Всъщност него го движат постоянно не повече от десет човека , като по отделните проекти се включват и необходимите гости . Те са корено различни личности . Това , което ги обединява , е изкуството , което както подчертават , правят за удоволствие . Въодушевява ги моментът , в който успяват да сътворят нещо и да бъдат полезни на себе си . Това е тяхната амбиция .

Съществуването им е обвито в мистика , защото за тях се знаят изключително малко неща , да не кажа нищо . Деветимата са напълно различни , но това не им пречи да се разбират – така се допълват ,без дори да се замислят за недостатъците на другия.Просто гравитират около това ,което правят , и идеите , които ги обединяват . ХХХ се създава във възела на конфликтността . Негова същност е съзнанието за граничност , същевременно творчеството им е удивително ( дори за мен ) единно и цялостно . « Използвай мозъка си « - е мото на всички от ХХХ , който следват във всички аспекти на живота си , затова единството е не по – малко от конфликтността негова същност .

Всичко започва от едно тефтерче с пънкарски изрезки , бели листа за драскане и неразбираеми записи на английски , и продължава с експерименти , симулация , прасета и хипер дебилна грандомания . И през 2005-а в София се появява движението ХХХ , обединено от :

- любов към битието и срещи в кафенетата

- принципна не – адекватност

- полемичен дух

- приятелски отношения

- космическите загадки на съществуването

- ексцентричността като освободеност

- парадоксът като логика

- клаустрофобичността на модерната цивилизация

- хаосът като порядък

- размисли върху последното табу на цивилизацията – смъртта

- идеята за абсурда като връзка между човека и света

- за лудостта като пророчество

- за хумора като синоним на самотата

- за хипнотизма на разрушението

- постоянен стремеж към промяна , защото промяната значи развитие , а целта на човешкото развитие е в това да изявим себе си ; процесът на човешкото развитие е процес на пълното ни превръщане в индивидуалности

- неоходимостта от социализация ,защото ние сме призвани да бъдем цялостни личности и същевременно с това да признаем несъвършенството си ; призвани сме да властваме и същевременно да отчитаме слабостите си ;призвани сме към индивидуализация и едновременно с това към социализация, защото в действителност сами по себе си никога не можем да си бъдем напълно достатъчни – има една граница отвъд която чувството ни за самоопределение става не само неадекватно и високомерно , но и самоунищожително – ние сме единствени неповторими , но сме и социални същества , за да има живота ни смисъл

- нуждата от нова етика , според която не можем да бъдем истински себе си , докато не се научим да споделяме свободно онова , което е общо за всички ни : слабостите , непълнотата , несъвършенсвото , некомпетентността и прочие

- задълбаване в реалността – съгласието , плод на различни гледни точки , притежава по – мощен творчески потенциал , отколкото едно мнение

- креативността като изграждане на хармонична обкръжаваща ни среда , защото в опита да решим проблемите си ни се налага да мислим или да разбираме нещата по нетрадиционен начин , извън установените рамки или ако перефразираме Фройд , като станем повече артисти , ще бъдем по – малко невротици

- всичко това основано на днешните проблеми на общуването и изграждането на общности , основани на взаимната толерантност и любов .

ХХХ е замислено като едно от пространствата , в които никой не трябва да знае предварително какво ще се случи , без обаче да се отказва от своите вкусове и препочитания .С всеки от ХХХ можеш да си говориш много – за символи и магия , за Библията и вярата , за Африка и ескимосите , за света вътре и вън от теб , за музиката преди и сега . Само че на две – три страници можеш да побереш нищожна част от вселената на един човек , а в случая става дума за девет странни птици , които на пръв поглед нямат много допирни точки . Онова , което правят ХХХ е да рият в ъндърграунда на своето и общественото съзнание , да вадят от там забравени и позаболели естетически категории , трансформирайки ги в актуални страхове , като по този начин ги лекуват с шокова терапия . Те са просто фенове на Живота , Вселената и всичко останало . Те са мечтатели , но не и фантазьори . Притежават специфични колектори за генериране на енергия – захранват се от всичко , което мърда ( или не мърда ) наоколо . Не са мутирали видове , а бета – частици . Не мога да кажа от кой вид хора са , но малко пред останалите – те са от ония , които обръщат посоката , по която сме свикнали да се движим .