Кактусчетата

 

Сукулентите (сухолюбиви растения) са все -по често обект на интереса на цветарите поради устойчивостта им към резки смени на температурите и ниска влажност на въздуха, каквато се наблюдава в отопляваните помещения през зимата. При организирането на пустинна екосистема у дома следва да се отчетат особеностите на различните видове и ритъма им на развитие и цъфтеж.

Видове кактуси
Кактусите са огромно и разнообразно семейство, но е важно да се разглеждат отделно в две основни групи - пустинни и горски, според съществените разлики в техния произход и изисквания за отглеждане. Повечето кактуси принадлежат към групата на пустинните и произхождат от топлите полупустинни области на Америка ( Cephalocereus, Cleistocactus, Echinocactus, Echinopsis, Mammaillaria, Opuntia, Lithops и др. ).
При създаването на пустинна екосистема някои кактуси(особено тези, които не обичат пряката слънчева светлина) могат да бъдат отгжедани съвместно с други, по бързо растящи сукуленти , произхождащи от пустините и планините на стария свят(алое, алпиййска роза, калдаръмче, драцена) Това обаче следва да бъде съобразено с годищните и сезонните цикли в растежа и развитието на конкретните растения.
Кактусите са съставени от 9/10 вода, която в районите, където растат(пустините, полупустините, планинските месности и засушливите равнини на северна, централна и южна Америка) е рядкост. Много кактуси я поемат с години от околната среда през подземните и надземните си части рано сутрин, когато има конденз.За да се предпазят от от изяждане, някои кактуси са развили физическа( бодли) и/или химическа защита (натрупват психоактивни и/или токсични съставки). Много от катусите увеличават неколкократно концентрацията на активни в-ва по време или непосрествено след цъфтеж.Плодовете на кактусите обилновено имат ярка окраска и имат относително повече алкалоиди на единица тегло от суровия катус поради по-ниското съдържание на вода.Освен това плодовете на кактусите съдържат известно количество въглехидрати. В района на Рио Гранде и пустинята Сонора(откъдето идват много от кактусите за които става дума по долу) има животински видове които през целия си живот се хранят изключително с плодовете на психоактивните кактуси, без това да се отразява на нормалния им жизнен и размножителен цикъл.
Неслучайно видовете, които НЕ са токсични са считани за СВЕЩЕНИ от пустинните индианци.(Яки, Хопи, Пуебло) Намирането на подходящ кактус понякога е бил решаващ за благополучния завършек на пътуването през пустинята като алтернатива на смъртта от дехидратация е била халюцинацията.

Традиция
Пейотл(Мескалито), е считан за свещено растение от индианците, вестител и водач на вярващите по пътя им през пустинята. Индианците възприели обичая да приемат Пейоте на традиционните “митоте”, събирания на воините на племето, както и в ритуала на танца на Духа, при който младежите навършвали пълнолетие и получавали тайното си воинско име от духовете на предците си. Пейоте било малко или много непознато на север от Рио Гранде допреди гражданската война в САЩ. По време на войната някои войници (и даже щатски шерифи) се докоснали до тази тайна на индианците. До края на войната през 1870, активизираните контакти между американските и мексиканските индианци помогнали за разпространението на пейоота на север . През този период последните индианци от големите равнини(Апачи, Команчи, Кайови) били събрани в резервати. Хората умирали от недохранване, болести и “огнената вода” на белите. Големите стада бизони били отдавна във вечните ловни полета и последните представители на коренното американско население били оставени на съмнителната милост на християнката църква. По това време Танца на Духа, единствена оцеляла древна традиция и надежда за бъдещето , се разпространява като форма на поклонение и въведение на новите поколения в древните традиции, но и като форма на протест срещу подтисничеството на белите. Популярно било вярването че ако се практикува този древен ритуал достатъчно често и от достатъчно хора душите на предците ще могат да се преродят и да разрушат белия гнет.Освен това битувало вярването че танца на Духа ще върне бизоните и че ще спаси индианците от глад и унищужение.Това очевидно не се харесало на белите.От това време датира кървавото клане в Wounded Knee. Едно по едно над 50 различни племена започнали да използват Пейот със ритуална цел . През 1918 мексиканският “Пейотизъм” е включен в списъка на официално признатите вероизповедания под името Native American Church. Според учредителната харта, неговите цели са: Да закриля и проповядва вярата във Всевишния, учейки на морал ,скромност и праведен живот посредством ритуалното използване на Пейот. Изследователите изтъкват, че след влизането си в NАС , хората масово престават да пият алкохол, подобряват здравословното си състояние и не проявяват признаци на физически или психически увреждания.

Изисквания към светлина и температура
Разположете колекцията си от кактуси на най-слънчевото място в дома си первази на южен или западен прозорец, с осигурен достъп на достатъчно свеж въздух. За да имате красиви цветове, през зимата поставете кактусите на сухо и хладно място (около 10°С) и поливайте рядко.

Култура (отглеждане)
Преди да се заемете с отглеждането на кактуси и други сукуленти, трябва да се въоръжите с търпението на целия си живот и да знаете ,че те растат и се развиват изключително бавно. Докато други растения със същите размери завършват жизнения си цикъл в рамките на една или няколко години, то при някои кактуси (Lophophora) могат да минат едно или две десетилетия преди да разцъфнат в цялата си мимолетна красота и да дадат потомство.

През зимата кактусите не се нуждаят от топлина, но и не страдат от нея, въпреки че ако се гледат в отоплявано помещение се смущава цикъла им на цъфтеж. Тези растения се чувстват добре както в оранжерия, така и в слънчева стая, но могат да се отглеждат дори при изкуствено осветление(1).Някои видове дори могат да растат целогодишно на открито , върху специално направена за това могилка от чакъл, пясък,и камъни в някой ъгъл на градината.

Избор на съдове и почва за засаждане
Керамичните съдове за засаждане са за предпочитане, защото осигуряват дишане на корените и по-бързо изсъхване на почвата.

Избор на място за кактусарник.

В страна с умерен климат като България най-добро място би била стая, веранда, тераса, градина или оранжерия с южно изложение. Някои видове обаче не обичат пряката слънчева светлина и се нуждаят от засенчване или стая със западно изложение. Ако разполагате само със стая със северно изложение може да се наложи изкуствено осветление за някои видове. При отглеждане в севрна или западна стая кактуса почва да се огъва към светлината, и затова се налага да се завърта всяка седмица, тогава кактуса придобива спирална форма.

Кактусите добре понасят температури в диапазона от 8 до 38 градуса, но могат да понесат за кратко както -5, така и 45 градуса. Повечето видове цъфтят трудно ако през зимата не бъдат оставени да “отдъхнат” през зимата на достатъчно ниска температура. При отглеждане на открито изборът на видове е ограничен, но някои семейства (Coryphanta,Trichocerus,Ophunta) са подходящи за целта. В най- осветената част от градината ,по възможност до стена с южно изложение, която се грее от слънцето от изгрев до залез се прави могилка от пясък, торф и чакъл и се загражда с камъни.

Почвена смес

Сместа е 1/2 дребен чакъл, 1/4 едър пясък и 1/4 торф или горска почва. На 4,5 литра смес се добавя една супена лъжица с връх костно брашно, 3 чаени лъжички гипс, чаена чаша гранитен пясък(богат на калий) и 3 супени лъжици натрошен плочест(”сапунен”, “слюден”, богат на метални соли) камък. при използване на добра смес с достатъчно фосфор и калий кактусът може да цъфне на петата година.

Саксия

Ако се отглежда в саксия денажно отверстие и пласт чакъл на дъното са задължителни. Повечето кактуси растат еднакво добре както в пластмасова, така и в глинена саксия, но по- бавнорастящите се чувствт значително по-добре в глинена, негледжосна саксия или сандъче от гипсо-цимент.

Поливане

През зимата кактусите се поливат по принцип рядко и само през топлите дни. кактусът може да понесе и отрицателни температури, стига да не е “подгизнал”. През пролетта и есента се полива на всеки 10 дни, само когато не вали, а през лятото- на всеки 4-5 дни. Ако саксията ви е пластмасова, или кактусът ви е вече голям поливките се правят 2 пъти по рядко. Най-добрия начин за напояване е със лейка , а някои по-бодливи видове реагират добре на “поливане” с пръскалка. Ако поливате с твърда вода около основата на растението и по саксията и чинийката под нея се образува бял налеп. За да го избегнете, поливайте със събрана дъждовна вода.

Репродукция                                                                                                    

Кактусите се размножават най-често и най-лесно вегетативно. спонтанно или след повреда на тялото на катуса до някой бодил израства пъпка и от нея миниатюрно кактусче с едва забележим зародиш на коренче. Tова може да стане както в основата, така и в горния край на кактуса. при достигане на размер колкото върха на показалеца израстъка може да се отчупи и засади в отделна саксия. Размножавяането чрез семена не е за начинаещи. Кактусите се развиват от 5 до 25 години преди да цъфнат. Кактусите цъфтят много рядко и образуват семки още по-рядко.По-лесно се размножават вегетативно, като се вкорени някое разклонение на кактуса. По правило след отрязване на тялото на кактус със силно коренище, от пънчето поникват разклонения.

Пресаждане

Използвайте почвена смеска за саксийни цветя, смесена 1:1 с добре измит пясък. От изключителна важност е доброто и бързо дрениране на почвата, тъй като корените загниват, ако са във влажна почва. За предотвратяване на преовлажняването можете да поставите в чинийката за отцеждане пласт от трошен камък. Пресаждайте кактусите през пролетта в саксия, която е малко по-голяма от предишната. Ако искате кактусът ви да цъфти, саксията му трябва да е тесничка.

Наторяване
През десет дни добавяйте течен тор с високо съдържание на калиев карбонат и фосфор, за да стимулирате образуването на красиви цветове. Костното брашно е много подходящ органичен тор за кактуси.

Етимология                                                                                           

Думата „кактус“ произлиза от гръцкото Κακτος кактос, използвано в класическия гръцки за един вид трън, вероятно кардона, и използвано като генерично наименование Cactus от Линей през 1753 г. (сега отхвърлено и заменено с Mammilaria).

Допълнително

Преди да започнете да отглеждате кактуси, препоръчвам да се запознаете със статистическите факти за тези магнетични растения.
- В световен мащаб растат повече от 5000 вида кактуси, разпространени предимно в Южна, Централна и Северна Америка. В България не се срещат кактуси в диво състояние.
- Корените на кактусите са плитки, но разпрострени нашироко, като съотношението дълбочина:ширина достига до 1:100. Включително до 100 метра в диаметър!
- По стъблото на много кактуси се образуват въздушни корени – ако откъснете парче от стъблото с такива корени, можете направо да го засадите в почвата.
- Кактусите са известни с тумбестите си безлистни стъбла. По-малко от 1% от всички видове кактуси образуват нормални листа – това са видове от родовете Peireskia и Peireskiopsis.
- Фотосинтезата при всички останали кактуси се извършва само от стъблото – то е месесто и зелено, богато на хлорофил и изпълнява всички функции, които обикновено вършат листата.
- Именно затова стъблото е най-често оребрено, със звездовидно сечение – така се използва по-голяма повърхност за попиване на слънчевите лъчи за провеждане на фотосинтеза.
- Благодарение на запасите от вода и оскъдното изпарение от стъблото му, кактусът може да преживее няколко месеца в горещия пустинен климат без капка дъжд.
- Височината на отделните видове кактуси варира от 2 см до 15 м. По-дребните видове обикновено се срещат в Южна Америка, а по-високите – в Северна Америка.
- По стъблото се образуват характерни пъпки (ареоли), от които излизат листата, бодлите и цветовете. Те обикновено са разположени по външните ръбове на кактуса.
- От ареолите изникват разклоненията на стъблото, обикновено само по едно разклонение на сезон, но не всеки сезон. Случва се години наред да не изникне нито един нов ‘клон’.
- Характерният рисунък на разклоняването на стъблото е специфично за всеки отделен вид, и служи за диагностичен белег, по който се определя конкретния вид кактус. То дава и специфичната картина на ландшафта, в който живее съответният кактус.
- Листата на кактусите са видоизменени в бодли – това им служи за предпазване от различните тревопасни животни, тъй като в пустинния климат кактусите са единственото меню.
- Комбинацията от сочни стъбла, покрити с налеп и власинки, сухите бодли и липсата на листа намалява изпарението на вода, което е приспособление за оцеляване в сухия климат.
- Кактусите цъфтят почти всяка година, противно на поверието че цъфтят веднъж на сто години. Първият цъфтеж настъпва след десетата, а при някои видове – след четиридесетата година.
- За да цъфтят, кактусите трябва да живеят в условия, сходни с тези в родината им – редуване на горещ ден и хладна нощ, сух сезон и влажен сезон. Осигурете им ги.
- Цветовете на кактусите най-често се появяват по върха на стъблото, поединично или в кръгова коронка по няколко.
- Грубата външност на стъблото на кактуса е в пълен противовес на изключително нежните, изящни, пищни и (понякога) ароматни цветове.
- Обикновено цветовете са съставени от много на брой венчелистчета и тичинки, което ги прави да изглеждат гъсти, кичести, красиви и пухкави.
- Венчелистчетата на цветовете са нежни и сочни, и се отварят предимно нощем, когато са активни различни видове насекоми и птици – така се осъществява опрашването.
- Трайността на цветовете е от няколко часа до две седмици. Ако изпуснете нощта на цъфтежа на някой кактус, може да се наложи да чакате цяла година до следващия цъфтеж.
- Повечето продавани по цветарските магазини у нас кактуси са със цветове – те обаче са залепени допълнително (търговски трик) и не са цветове на самия кактус.
- Плодовете на кактусите са сочни и ярко обагрени, като много от тях са с превъзходни вкусови качества (например род Опунция).
- Кактусите са изключително дълголетни, достигайки пределна възраст над 500 години. това се постига трудно в домашни условия, но не е трудно да отглеждате кактус в продължение на 50 години.
- Кактусите нарастват изключително бавно – от 2 мм до 2 см на година. Нарастването е както във височина, така и на дебелина. Кактус, висок над 2 метра, обезателно е столетник.
- Периодът на покой настъпва през сухия сезон, тогава цялото растение ‘заспива’. Активният растеж е по време на дъждовния сезон – тогава кактусът натрупва и резервите от вода.
- Поглъщането на CO2 се извършва предимно нощем, за разлика от повечето фотосинтезиращи растения, които през нощта поглъщат кислород. Полезно качество за стайно растение.
- Кактусите обитават както горещи пустини, така и високопланински местности, където температурата може да падне значително под нулата.
- Кактуси се срещат в саваните на Северна Америка, високо в Андите или в екваториалните гори на Централна и Южна Америка.
- Популярното у нас Коледарче (Zygocactus) расте в пукнатините на стъблата на дърветата и се характеризира с липсата на бодли. Но все така е стопроцентов кактус.
- Идеалната универсална почвена смеска за кактуси е съставена от тежка чимова почва, лека горска почва, малко едър пясък и минимално количество вар, въглищен прах и счукани тухли.
- Семената покълват много бързо при оптимална температура 30-35 градуса, но пониците растат бавно. Много по-лесно в домашни условия кактусът се размножава чрез вкореняване на малките си нови разклонения.
- Много по-важно за покълването на семената е силното слънце, отколкото температурата и влагата в почвата и въздуха. Без пряко слънчево огряване изобщо не покълват.
- Лесен начин да размножите кактус, е да отчупите един сегмент от стъблото – от долната му страна бързо се появяват корени, затова можете направо след отчупване да го засадите в почвата.
- Кактусите могат да се размножават и чрез стъблени резници, като се реже от горната част на стъблото, отрезът се намазва с въглищен прах и се поставя на топло във влажен пясък.
- Присъствието на кактус сред цветята носи екзотичен нюанс на цялата домашна градина, а грижата за тях е изключително малка.
- Кактусите се поливат веднъж седмично по периферията на саксията близо до ръба й, за да стигне водата до корените. През зимата намалете поливането до веднъж месечно.
- Пресаждането на кактуси се извършва на 5 години, като преди това саксията се напоява обилно, за да не се скъсат корените при изваждане.
- Кактусите могат да се присаждат както се ашладисват плодните дръвчета. Но това е по-скоро работа за истински професионалисти. А и удовлетворението не е кой знае какво.
- Единствената градина с кактуси у нас е в Балчик, където повечето видове зимуват на открито. Там има около 2000 вида кактуси.
- Колекционерите на кактуси, както в България, така и в света, са предимно мъже – средно голяма ‘мъжка’ колекция от кактуси наброява 120-150 различни вида.
- За пресаждането на добре отгледан и нормално разклонен еднометров кактус трябват двама души и свободна площ от поне 2 квадратни метра. Отнема около 45 минути.
- Ако имате колекция от кактуси, засадете ги в еднообразни саксии, за да имат наистина вид на колекция. Избягвайте варианта 50 вида растения в 50 различни саксии.
- От стъблата на кактусите се приготвят различни лекарствени и козметични средства, които се включват като съставки в различни медикаменти и кремове.
- От кактуса Пейоте индианците приготвят халюциногенно питие, което е аналог на синтетичния наркотик ЛСД.
- От някои видове кактуси се приготвят силни алкохолни напитки, включително и уиски. Легендарната текила – визитна картичка на Мексико – също се приготвя от кактус.
- Поставен близо до компютърен монитор, кактусът поглъща част от вредните лъчения. Това всъщност не е доказан научен факт, но действа успокояващо.

Послепис:
Знанието е Сила… за този, който знае. (Незнанието също е сила, но пак за този, който знае).